Зелен гвенон

Стани дарител

Направи дарение

Зелена морска котка /Cercopithecus aethiops/ или Гвенон

Гвенони или морски котки се наричат коткоподобните маймуни от род Cercopithecus и сродните Chlorocebus, Allenopithecus, Miopithecus и Erythrocebus. Срещат се в Африка на юг от Сахара, като повечето видове имат ограничен ареал на разпространение и по няколко локални подвида. Зелената морска котка живее и в откритата савана и в периферията на горите. Можем да я видим обикновено край вода, нощем спи в клоните на дървета и храсти, разположени до водата.

 

Наименованието морски котки идва от холандското meerkat или немското meerkatze, тоест: морска котка. Вероятните причини да се нарекат така са две: или са оприличавани на котки като прибавим факта, че през 16 век са добили известност по корабите като домашен любимец, или наименованието идва от санскритската дума markata за маймуна.

 

Мъжката зелена морска котка обикновено е по-едра от женската. В групата на зелените морски котки, за разлика от другите видове маймуни, живеят повече мъжки. Те си съперничат за водещата позиция в стадото, но рангът на водач лесно може да бъде зает от друго животно, както и когато младите пораснат.

С жлезите, разположени по лицето, зелените морски котки оставят характерни миризливи следи като търкат лицето или брадичката си по места, които по-късно други животни надушват. Вероятно по този начин отбелязват границите на територията си, чиято големина зависи от наличното количество храна. Ръцете на зелената морска котка са относително дълги в сравнение с останалите видове маймуни, с тях се придвижва със значителна скорост на земята.

Размножаване:

В природата тя се размножава най-рано на пет годишна възраст. Времето за достигане до полова зрялост може да бъде по-кратко или по-дълго в зависимост от изобилието на храна. Мъжките и женските стават полово зрели приблизително на една и съща възраст, при мъжкия обаче до размножаването минават още няколко години, докато си извоюва подходящо място в йерархията на групата. След успешно раждане се ражда малко, покрито козина от глава до пети и с отворени очи. То веднага се закрепя на корема на майката, която в продължение на още един-два часа го придържа с ръка.

През първите седмици майката посвещава много време на своето малко, като го ближе, почиства, наблюдава и кърми. Малкото остава с нея до раждането на своето следващо братче или сестриче, тоест около една година.

Когато малкото започне да се храни с твърда храна, то суче по-рядко. В крайна сметка отбиването му настъпва, малко преди да се роди следващият наследник.

 

Храна и начин на хранене:

Обича плодове и листа и всички видове зърнени култури, до които успее да се добере. Понякога се храни с насекоми, яйца, малките на птици и гризачи. Младото животно учи от майката да различава ядливите от неядливите части на храната и да я подготвя за консумация.

Партньори