Тревопасни

Каракачанска овца

Стани дарител

Направи дарение

Каракачанска овца (Ovis aries)

Каракачанската овца е примитивна българска порода овца с предназначение добив на вълна, мляко и месо.

 

История

В българските земи са намерени изображения на овце и кочове по керамични съдове от времето на разцвета на тракийската цивилизация. Белезите им са сходни на днешните каракачански овце. Каракачанската овца е плод на народната селекция на овчарите номади – предимно каракачани, а също и куцовласи и юруци. Това е една от най-древните породи на Балканския полуостров. В продължение на векове населението, което е отглеждало тези овце, е мигрирало през зимата в Беломорска Тракия, Егейска Македония или в Странджа, напускайки летните пасища в Стара планина или други планини. Каракачаните са прехождали заедно със своите стада и с кервани от каракачански коне, натоварени с пити от балкански кашкавал, бяло саламурено сирене и чували с вълна – всичките продукти от каракачанска овца. След принудителното заселване на каракачаните от България в градовете и наложената им забрана за преминаване на границата с Гърция, част от овцете са изклани, а останалите са кръстосани с различни породи овце в национализираните стопанства. Кръстосването е било предимно с Цигай. Според класификацията на ФАО породата е обявена като рядка, застрашена от изчезване. През 1972 г. е разработена система за консервиране на породата, като животните са настанени предимно в научни институти и държавни стопанства. Броят им във всяко от тях не надвишавал 200 – 500 бр.

 

Разпространение

Представителите на каракачанската порода овце се отглеждат в планински и полупланински селища на България. Породата е много рядка. Среща се и в съседни страни – Северна Македония и Гърция, но и в тях е със статут на застрашена от изчезване порода. Реалният брой на типичните представители на породата в България през 2008 г. е 550 животни.

 

Описание

Каракачанската овца издържа на неблагоприятни условия, не е взискателна към храната, фуражни и теренни условия и е пригодена за дълги преходи през пресечени местности. Притежава отлична резистентност към климатичните условия и на заболявания. Добре сложена е и има жив темперамент.

Овцете са предимно черни на цвят, но се срещат и бели. Те са с груба вълна, която за една година тя израства с 25 – 40 см. Този строеж на руното позволява бързото оттичане на водата при честите валежи в планината, като така запазва тялото на животното сухо. Тази вълна има изключителни свойства за изготвяне на кичета и битови изделия от естествено оцветена вълна. Строежът ѝ е уникален – сравнително слабо развита сърцевина, което я прави изключително здрава, свойство, което не притежават останалите известни породи с килимен тип вълна в света.

Каракачанската овца е дребна, приземна овца, със здрава костна система и твърди копита. Живото тегло на овцете е 25 – 35 kg, а на кочовете 35 – 55 kg. Мъжките животни имат дълги, здрави, спираловидно завити рога. Овцете са безроги, но се срещат и рогати. Профилната линия на главата е слабо извита. Главата и преднитекрака са голи. Лигавицата около очите и носа е черна. Гърдите и гръдният кош са плитки и тесни. Краката са здрави и тънки. Опашката е къса и достига малко над скакателните стави. Това е предимство при преходите, които се правят от животните.

Плодовитостта не е висока ,близненето при каракачанските овце е рядко явление. Агнетата се раждат малки с ниско живо тегло, но са изключително жизнени и растат интензивно през първия месец. Това става благодарение на добрата млечност и отличните майчински качества на родилите ги овце.

Партньори