Тревопасни

Сърна (Capreolus capreolus)

Сърната (Capreolus capreolus) е средно голям тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Широко разпространена в България. Живее в по-северните части на Европа, Мала Азия и около Каспийско море.

Само мъжките екземпляри (наречени сръндаци, ед. ч. сръндак) притежават рога — къси и изправени. През зимата мъжките губят рогата си, но напролет за новия размножителен сезон израстват отново. Когато започват да израстват, новите рога са покрити със слой от тънка като кадифе кожа, който постепенно изчезва, при загуба на кожното кръвообращение. Сръндаците могат да ускорят процеса, търкайки рогата си в дървета, за да са твърди за дуелите през размножителния период. Сръндаците са единствените от сем. Еленови, чиито рога растат и през зимата. Тялото е червеникаво, а лицевите части са сиви. Окраската на тялото варира през различните сезони – златисто-червеникаво през лятото, а през зимния период потъмнява до кафяво и дори черно с по-светли коремни части и бяла задница.

Физически характеристики

Сърната е относително малка по размери в сравнение с други представители на семейство Плътнороги. Дължина на тялото от 95 до 135 см, ширина в предните крайници 65 – 75 см, височина в холката 65 – 75 см и общо тегло между 15 и 30 кг, понякога до 35 кг. Опашката е къса (2 – 3 см) и труднозабележима. Интересен факт при сърната е, че липсва жлъчен мехур. Първите и вторите рога са неразклонени, между 5 и 12 см, докато при възрастните сръндаци достигат от 20 до 28 см, често завършващи с два или три, рядко четири върха.

Активност и храна

Сърната е активна предимно по здрач. Когато местообитанията ѝ са тихи, необезпокоявани от хора, се храни и през деня. Много бързо и грациозно животно. Живее по високи места или планини, но понякога се осмелява да навлезе в пасища и редки гори. Храни се предимно с трева, дребни плодчета, листа и филизи. Основна храна през зимата е буковият жълъд, който сърните изравят от опадалите листа и под снега, характерно ровейки с предните си крака. Тъй като ровенето е твърде шумно, една от сърните винаги наблюдава наоколо за появата на хищници и хора. Когато няма жълъд, а това са повечето земи в България, в храната ѝ преобладават бръшляна и къпината, които имат вечнозелени листа. Обича предимно свежа трева, като избягва пасбищата, където домашните животни замърсяват тревата. Като цяло сърната е много придирчива към храненето си.

Размножаване

Сръндаците са полигамни. Мъжките се бият помежду си за територия по време на ранното лято и се чифтосват през ранната есен. По време на ухажването сръндаците, гонейки сърните, често утъпкват храстите, оставяйки фигури, наречени пръстени на сърните. Мъжките може също да разчистват окапалата шума и др. с рога – начин да привлекат женски. Сръндаците се разгонват през любовния период, юли – август. Сърните обикновено раждат по две петнисти малки от противоположен пол. Те са скрити във високата трева от други хищници, докато станат готови да се присъединят към останалите от стадото. Сучат от майка си по няколко пъти на ден в продължение на 3 месеца. Възрастните често могат да изоставят малките си, ако надушат хищник или човек наблизо.