Стани дарител
Направи дарениеЯкът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са дри.
От края на XX век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 година в страната има около 17 екземпляра, през 2011 и 2012 г. – 18 бр. (всичките в Държавно ловно стопанство „Витиня“)
Физически характеристики
Мъжките якове достигат тегло около 1200 кг до 1500 кг. и височина до 2 метра. Женските са като цяло по-дребни.
Домашният як е значително по-дребен, размерите му са около наполовина на дивия. Козината му е дълга и гъста, с кафяв цвят.
Животните живеят на малки стада.
Разпространение
Якът се среща в диво състояние в Хималаите. В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.
Якът е тревопасен бозайник. Бременността на яка трае 258 дни, ражда едно малко, което остава с майката една година.
Якът се отглежда като домашно животно заради млякото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др.
В миналото якът е бил опитомен в Тибет, Китай, но също и в Централна Азия, Монголия и Непал.
Диви якове мигрират сезонно към по-ниските равнини, за да ядат треви и билки. Когато стане прекалено топло, те се оттеглят на по-високи плата, за да ядат мъхове и лишеи. Тяхната гъста козина и малко потни жлези правят живота под 3000 метра труден дори през зимата.
