Влечуги

Костенурките (Testudines)

Костенурките (Testudines) са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години). Те са влечуги от разред Testudines (Костенурки), наричан също Chelonia и имат характерна коруба (черупка).

Това са най-примитивните сред всички съществуващи влечуги, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове (сухоземни костенурки), обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 kg.

Xарактерната им черта е наличието на черупка (панцер), състоящ се от две части – горна (карапакс) и долна (пластрон), съединени странично чрез мост.

Типичният карапакс се състои от около 50 кости и е покрит с приблизително същия брой рогови щитчета. Пластронът е относително монолитен, с по-малък брой кости и рогови щитчета.

Костенурките са пойкилотермни животни, т.е. притежават непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Само един вид – кожестата костенурка (Dermochelys coriacea) е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, по неизвестен механизъм. За да набавят необходимата топлина за активизирането на метаболитните си процеси, всички останали видове костенурки трябва да получават допълнително енергия отвън – например от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е причината тази група животни да не се открива в условия на силно студен климат. При условия на захлаждане изпадат в хибернация – т.е. минимализиране на всички жизнени процеси, при което не приемат храна и ограничават движението си. При следващо затопляне отново възобновяват своята активност.

Всички представители дишат чрез бял дроб, сравнително добре развит. Наличието на черупка затруднява самия акт на вдишване и не позволява на гръдния кош да се разширява. Поради тази причина костенурките притежават специални мускули, които активно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки, че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в състояние да задържат въздух значително време, те трябва да излизат на повърхността, за да си поемат въздух.

Размножават се чрез яйца, които женската снася в предварително изкопана дупка на сушата. Самото яйце, както при всички влечуги е от амниотичен тип. Названието се дължи на наличието на амнион (amnion) – вътрешна ципа, която обвива развиващия се зародиш и формира пространство запълнено с течност (амниотична течност). Това е еволюционен напредък спрямо яйцата на земноводни. Амнионът предпазва зародиша от околната суша, като му осигурява водна среда. Самият зародиш се изхранва от резервните хранителни вещества в яйцето – от т.нар. жълтъчен сак.

Развитието на яйцето трае от 45 до 90 дни. Когато малките са вече напълно оформени, те пробиват черупката с т.нар. зародишев зъб (caruncula), разположен отпред на горната челюст. Излизат от гнездото в пясъка и започват самостоятелен живот. Полът на костенурките се формира до голяма степен от факторите на средата – най-вече от околната температура по време на инкубацията.

Хранителните навици са различни при отделните представители, като съществуват изцяло растителноядни, хищници и всеядни.

Шипоопашата (Testudo hermanni) и шипобедрената (Testudo graeca) сухоземни костенурки са двата вида най-разпространени на територията на нашата страна.

Тези два известни вида костенурки се различават по няколко външни белега. Шипоопашатата костенурка има опашка, както показва названието на вида, окончаваща с рогов шип.

Шипобедрената костенурка, освен че е малко по-малка като размери, няма шип, но пък има два рогови шипа на краката си. Те са средни по размер, около 35-39 сантиметра, а у нас се срещат най-едрите представители на тези сухоземни растителноядни костенурки. Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори