Стани дарител
Направи дарениеОбикновената токачка, или само токачка (Numida meleagris), е най-добре познатият представител на семейство Токачкови (Numididae) и единственият вид в род Токачки (Numida). Естествено обитава Африка, основно на юг от пустинята Сахара, но е широко интродуцирана в Западните Индии, Бразилия, Австралия и южна Франция.
Токачката принадлежи към разред Кокошкови. Токачките са близки родственици на кокошките, пуйките, фазаните, пъдпъдъците и пауните. Родина на този вид птици е африканският континент, където и днес може да се открие в диво състояние, но се среща също и в Южна Европа, на остров Мадагаскар, Коморските, Хавайските и Антилските острови. Не е съвсем изяснено времето и историята на одомашняването на тази интересна декоративна птица, но е известно, че токачките били пренесени в Европа от съществуващата тогава в Северна Африка страна Нумандия. Установено е, че древните гърци и римляни са отглеждали токачки. Всяка порода токачка в Гърция е била жертвена птица. По-късно обаче за дълъг период от време през ранното средновековие в Европа за тези птици нищо не е известно и очевидно не е имало от тях. Едва през XIV в. португалските мореплаватели ги пренесли от Гвинея в Новия свят, откъдето по-късно били вторично пренесени в Европа. Бележитият естествоизпитател Карл Линей нарекъл този вид Нумида мелегрис (NUMIDA MELEAGRIS). Първата дума означава родината – страната Нумидия, а втората е свързана с мита за гръцкия герой Мелеагр. През 1550 г. вече на много места в Италия и Франция развъждали токачки. Днес са разпространени в почти цяла Африка, Европа, САЩ и др. като домашни декоративни птици.
Обикновената токачка е голяма птица с дължина около 53 – 58 cm, със закръглено тяло и малка глава. Тежи около 1,3 kg. Оперението по тялото ѝ е сиво-черно, напръскано с бели петънца. При този вид липсва оперение по главата, а вместо него има жълтеникаво или червеникаво костно образувание и червено-сини области кожа. Крилете са къси и кръгли като форма, опашката също е къса.
Обикновените токачки живеят на ята, обикновено състоящи се от около 25 индивида. Те са добри бегачи и дневно могат да изминават по 10 km и повече. Когато се почувстват заплашени издават силни дрезгави звуци. Менюто им се състои от разнообразна растителна и животинска храна: семена, плодове, листа, охлюви, паяци, червеи и насекоми, жаби, гущери и дребни бозайници. Токачките имат силни нокти, с които разравят почвата в търсене на храна, по което приличат на домашните птици. Опитват се да изглеждат по-страшни, като повдигат нагоре крилете си и перата им настръхват, а също така и тичат напред с широко отворен клюн.
Гнездото е добре прикрито, обикновено в ямка, издълбана в пръстта. Люпилото обикновено се състои от 6 – 12 яйца, които женската мъти в продължение на 26 – 28 дни. Когато са откривани гнезда, съдържащи по-голям брой яйца, се смята, че това се дължи на споделянето на гнездото от повече от една женска, тъй като яйцата са големи и мътещата птица не би могла да покрие площ по-голяма от тази на едно нормално люпило.
Малките имат защитна окраска. Бързият растеж на крилете им позволява едва седмица след излюпването вече да могат да пърхат до ниските клони.
Обикновената токачка обитава топли, доста сухи и открити местности с рядка храстова и дървесна растителност, каквито се намират в саваните и обработваемите земи.
